Затварям очи -
светът не личи.
Пред мен е разлят
само миг в един цвят.
Затварям очи -
един миг ми мълчи.
Забравил всички думи,
само тишина е в ума ми.
Затварям очи -
и безкрая звучи.
Тогава съм пак цял -
нюанс и черен, и бял.
Отварям очи -
светът не горчи.
С тишина се лекува
ум, неспиращ да сънува.
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
