Отвисоко за доброто
„Понякога съм бяла и добра...”
Петя Дубарова
Има хора бели и добри.
Твърде бели да са нисша раса.
Пò човеци и от Бог дори.
Но не ги търсете из атласи,
нито в тъмни мисли и гори.
Те живеят горе, нависоко,
досами небето и встрани
суетата земна, многоока.
Те си нямат къщи. Те са дом
(сбира две сълзи, една надежда,
вяра също толкова). И щом
ниското в душите им се вреже,
тихо гаснат. Бели, по-добри
гълта ги небето, не възкръсват.
Впръскват в него хиляди искри
доброта. Тя има къси пръсти,
колкото да гали без предлог,
чужди светове миг-два да носи,
да даде око на едноок,
да поплаче с ближен без въпроси.
Тях не ги търсете там и тук.
Вижте в себе си – до дън душата.
Видите ли нисък, черен, друг -
лошо е. И не е по гората.
© Дарина Дечева All rights reserved.
