dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
25.03.2012 г., 15:39 ч.

Отвисоко за доброто 

  Поезия » Философска
1174 0 13
„Понякога съм бяла и добра...”
Петя Дубарова

Има хора бели и добри.
Твърде бели да са нисша раса.
Пò човеци и от Бог дори.
Но не ги търсете из атласи,

нито в тъмни мисли и гори.
Те живеят горе, нависоко,
досами небето и встрани
суетата земна, многоока.

Те си нямат къщи. Те са дом
(сбира две сълзи, една надежда,
вяра също толкова). И щом
ниското в душите им се вреже,

тихо гаснат. Бели, по-добри
гълта ги небето, не възкръсват.
Впръскват в него хиляди искри
доброта. Тя има къси пръсти,

колкото да гали без предлог,
чужди светове миг-два да носи,
да даде око на едноок,
да поплаче с ближен без въпроси.

Тях не ги търсете там и тук.
Вижте в себе си – до дън душата.
Видите ли нисък, черен, друг -
лошо е. И не е по гората.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??