Отвори ми...
***
Отвори ми вратата към себе си,
на сърцето под тихия свод.
Аз ще вляза във теб като пролет,
ще запаля там свещ за живот.
Позволи ми да бъда стихия
в твоя мрачен, нерадостен храм.
Дай ми почва и аз ще посея
цвете, обич и топъл лъч там.
Кой ме прати в света ти от мрамор?
И защо ли дойдох? Не разбрах.
Аз съм тук. Но дори да ме няма,
в твоя свят ще оставя следа.
Аз съм тук. Погледни ме отново!
Аз съм птица и дъжд, и звезди.
Аз съм истина, чувство и слово.
Пред вратите стоя – отвори!
7.10.2006
© Василена All rights reserved.
