Отвори очи
Ако затвориш очи,
а после ги отвориш,
и не ме видиш
повече пред теб?
Ако изведнъж
изчезна и никога
повече не ме видиш?
Ако с мен се свърши,
а ти се почувстваш
безсилен и немощен?
Тогава ще разбереш
най-добре какво
бях за теб и какво
точно искаше от мен.
Тогава щеше да се
осмелиш да изречеш
онези тъй трудни думи:
“Обичам те.
Ти си най-скъпото ми.
Остани... моля те!”
Но дали няма да е
прекалено късно?
И се чудя:
“Винаги ли оценяме
нещата, когато са твърде
далеч от нас
във времето,
в километрите,
в присъствието?”
Отвори очите си,
погледни ме и
ми го кажи,
докато съм
все още тук...
в това време и
на таз земя!
© София Русева All rights reserved.
Желая ви през новата година да сте вдъхновени от любов и много творчески успехи!
права си... и на мен ми трябваше доста време, за да осъзная, че просенето на думи и чувства не е решение,нито пък е радост. Спирам да пиша стихове и коментари на тази тема.
