Отвориш ли плика
Там, в малка къщурка самичка,
отвориш ли плика ми бял
и скъпите думи забликат -
спомни си целувката в май.
Понякога ти не прочиташ
в писмата ми ласки и зов,
но ти разбери ме, не искам
да плачеш с нескрита любов.
Във бурни атаки, пълзене
минава войнишкият ден.
Кажи ми, любима, къде ли
да пазя аз обич у мен?
В сърцето си нося те младо
дълбоко под своя шинел.
Там скъпият образ запазих
от гръмове, дъжд и шрапнели.
И в малка къщурка самичка
отвориш ли плика ми бял,
очите ти - извор планински,
проронват сълзи на печал.
© Иван Христов All rights reserved.
