Отвъд

Jul 20, 2010, 4:08 PM

Poetry » Phylosophy

565 0 5

Ледовете се топят,
времето си отминава,
а далечен е брегът
и една прекрасна гара,
на която да се спреш,
впил очите си в безкрая,
без да бъдеш просто леш,
не познала дума “зная”,
на която “променен”
да не значи “остаряващ”,
а да бъдеш прероден
като всеки подаряващ. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Отвъд

Want to read more?

Random works