Отвъд
Ледовете се топят,
времето си отминава,
а далечен е брегът
и една прекрасна гара,
на която да се спреш,
впил очите си в безкрая,
без да бъдеш просто леш,
не познала дума “зная”,
на която “променен”
да не значи “остаряващ”,
а да бъдеш прероден
като всеки подаряващ.
Но това е само сън,
който всеки побеждава
само с отговора “към”,
който нищо не издава.
Всички истински неща
просто някак оцеляват,
ако станат светлина,
дето всички разпознават,
щом ледът се разтопи
и привикнем, че сълзите
като падащи звезди
сбъдват “утре” чрез мечтите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Веселинов Всички права запазени
