От шамандурите нататък
започва истинското плаване.
Опъваш волята до крайност
и нямаш право на удавяне.
През бурите минаваш твърдо,
повярвал, че те чака бряг,
зад грохот на вълна задъхана
или зад хоризонта чак.
Останал сам със свойте истини,
преминал плитката вода,
ще разбереш – зад шамандурите
най-после си на свобода.
© Лили Радоева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
