ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова) ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова)
34
Jan 13, 2008, 11:56 PM

Отвъдно

1.7K 0 5

              ОТВЪДНО


  Когато си отида от един гроб,
  заринат с камъни,
  душата ми, прогнила в мъките
  на вяла изповед, ще плаче.


  Когато в пламъци потъна,
  душата ми прокудена
  до Бог не ще да може да достигне.


  Когато в облака от прах изстина,
  в мига на нищото останало,
  ще се родя отново в него,
  във малка вечност на нищожество.


  И гробът ми отворен ще остане -
  без камък, паметник и изповед.
  Ще плача аз до гроба си,
  за да докосна вечността от Господа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Миладинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0