ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова) ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова)
34
Jan 13, 2008, 11:56 PM

Отвъдно

1.7K 0 5

              ОТВЪДНО


  Когато си отида от един гроб,
  заринат с камъни,
  душата ми, прогнила в мъките
  на вяла изповед, ще плаче.


  Когато в пламъци потъна,
  душата ми прокудена
  до Бог не ще да може да достигне.


  Когато в облака от прах изстина,
  в мига на нищото останало,
  ще се родя отново в него,
  във малка вечност на нищожество.


  И гробът ми отворен ще остане -
  без камък, паметник и изповед.
  Ще плача аз до гроба си,
  за да докосна вечността от Господа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Миладинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0