ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова) ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова)
34
Jan 13, 2008, 11:56 PM

Отвъдно

1.7K 0 5

              ОТВЪДНО


  Когато си отида от един гроб,
  заринат с камъни,
  душата ми, прогнила в мъките
  на вяла изповед, ще плаче.


  Когато в пламъци потъна,
  душата ми прокудена
  до Бог не ще да може да достигне.


  Когато в облака от прах изстина,
  в мига на нищото останало,
  ще се родя отново в него,
  във малка вечност на нищожество.


  И гробът ми отворен ще остане -
  без камък, паметник и изповед.
  Ще плача аз до гроба си,
  за да докосна вечността от Господа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Миладинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0