Отвън, отвътре
Сърцето ми да се стаи не може.
Не иска вече то да се тревожи
за туй, дали зората ще изгрее,
дали небето днес ще оцелее...
Това, което нямам, е покой.
Това, което искам, аз го имам -
тук вечното движение да спре,
а неподвижното да се задвижи.
Светът е вътре в мен - създава време.
Очите ми с миражи си играят -
сърцето ми ги спря навреме,
преди небето в мен да проиграят.
И облаците в мен са аз самата,
защото като мене тяло имат,
и както вечна е във тях водата,
душата в мен не носи мойто име.
© Елина Гюдорова All rights reserved.
