Озверяване на думите
Аз все залъгвах думите, но знам,
че някой ден и те ще ме напуснат.
През прага ми ще скочат - свят голям.
И викна ли по тях - ще е напусто.
Ще се пръждосам и ще зъзна пак
край изворни води и пущинаци,
понеже който Богу е недраг,
оставя нему Господ често знаци.
А ти кога ще вейнеш дъх горещ
на моя сън край счупената стомна?
Аз бих те търсил цял живот със свещ
и още сто живота да те помня.
И бих привикнал даже с мисълта,
че си със друг, че с него си щастлива.
Ще пия бъз. Молитви ще чета
и мойта кръв полека ще изстива.
А думите из мен ще изръмжат
подобно псета, вързани накъсо.
А две от тях, среднощ, за първи път
ще озвереят и ще ме разкъсат...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
