Oct 17, 2008, 12:02 AM

Падайки, умирах 

  Poetry » Other
609 0 1
Избуяха в мен градините  на
греховете с бодли тъй сладки, но отровни,
и аз предадох се на истини,
замаскирани под ласки!

И спънах се, и паднах лошо,
в блато от лъжи и подигравки,
и лазех, мъчейки се да се вдигна,
но кървави бяха моите крачки!

И бавно потъвам вече година,
изпиваха жадно моята сила,
не мога като нарцис глава да надигна,
отдавна съм се изморила!

И падайки със сълзите черни,
напоих зловонната почва,
покълнаха множество клетки,
и моята глухо там хлопна!

И молех се веднъж да свърши,
да стигна дъното далечно,
от болката крила поникнаха,
но изпепелени в своята Голгота!

Предпочетох смъртта милиони пъти,
но умирах и раждах се в болка,
и мъртви са моите бленувани пеперуди,
наказвах се с бичове невидими!

И страдам силно, изкупвам наивни грешки,
и никой не чува молбите ми,
нямам място в сърцата човешки,
те обичат само моралните истини.

© Ирена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Предпочетох смъртта милиони пъти,
    но умирах и раждах се в болка"
    Страхотно е... и толкова познато.. =)
Random works
: ??:??