Падайки, умирах
Избуяха в мен градините на
греховете с бодли тъй сладки, но отровни,
и аз предадох се на истини,
замаскирани под ласки!
И спънах се, и паднах лошо,
в блато от лъжи и подигравки,
и лазех, мъчейки се да се вдигна,
но кървави бяха моите крачки!
И бавно потъвам вече година,
изпиваха жадно моята сила,
не мога като нарцис глава да надигна,
отдавна съм се изморила!
И падайки със сълзите черни,
напоих зловонната почва,
покълнаха множество клетки,
и моята глухо там хлопна!
И молех се веднъж да свърши,
да стигна дъното далечно,
от болката крила поникнаха,
но изпепелени в своята Голгота!
Предпочетох смъртта милиони пъти,
но умирах и раждах се в болка,
и мъртви са моите бленувани пеперуди,
наказвах се с бичове невидими!
И страдам силно, изкупвам наивни грешки,
и никой не чува молбите ми,
нямам място в сърцата човешки,
те обичат само моралните истини.
греховете с бодли тъй сладки, но отровни,
и аз предадох се на истини,
замаскирани под ласки!
И спънах се, и паднах лошо,
в блато от лъжи и подигравки,
и лазех, мъчейки се да се вдигна,
но кървави бяха моите крачки!
И бавно потъвам вече година,
изпиваха жадно моята сила,
не мога като нарцис глава да надигна,
отдавна съм се изморила!
И падайки със сълзите черни,
напоих зловонната почва,
покълнаха множество клетки,
и моята глухо там хлопна!
И молех се веднъж да свърши,
да стигна дъното далечно,
от болката крила поникнаха,
но изпепелени в своята Голгота!
Предпочетох смъртта милиони пъти,
но умирах и раждах се в болка,
и мъртви са моите бленувани пеперуди,
наказвах се с бичове невидими!
И страдам силно, изкупвам наивни грешки,
и никой не чува молбите ми,
нямам място в сърцата човешки,
те обичат само моралните истини.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени
