Падането отвисоко

Паднахте, няма незаменими,

тъпкахте хората бедни, раними.

А най-тежко, най-жестоко

е падането отгоре, отвисоко.

Не се свенихте да използвате сила,

това става, когато властта е безкрила,

нямате чест, достойнство и срам,

по-голям резил от вашия не знам.

Слепи ли сте, алчни ли сте за пари,

когато други нямат и за хляб дори!?

Интересува ли ви тяхното положение!?

Не, само вашето его... за съжаление!

Грижихте се за вашите постове, имоти,

винаги за сметка на нещастните илоти*,

натъпкахте се с власт, но не се наситихте,

цялата държава ограбихте, разсипахте!

И какво очаквате от народа, да ви жали?

Че неговото месо до кост бяхте одрали?

Има кой да ви съди, има правда, има Бог.

Няма да има прошка за вашия порок.

Късно е вече да съжалявате.

Късно е вече да се извинявате.

Със сакове и чували ги взехте.

От народа, комуто се клехте!

Просто на всяко действие

има равно противодействие!

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Илоти - роби в Спарта. Имат се предвид бедните хора от народа.