Поемаш по пътя, 
изпепелен от болката си ,
оставяш огнена диря след себе си, 
и накрая остава само прах. 
Ти си като падаща звезда, 
обикаляща по земята.
Нарани те тя, 
чувстваш се толкова слаб.
Обръщаш се, 
сякаш търсиш нещо или може би някой?
Тя я няма  
свикнал бе ръката ти да държи ,
Довери и се - напусна те!
Дари и своето сърце - тя го унищожи!
Даде и любовта си - тя я изгори!
Сега си сам  
в огнения ад който сам си сътвори.
Да страдаш за нея просто забрави, 
тя не го заслужава 
Поглед в нищото отправен, 
между два свята захвърлен. 
Бълнуваш в един кошмар на яве, 
от който да се събудиш ти желаеш. 
Къде е тя?
Онази за която страдаш?
Онази, която с тебе щеше да остава?
Онази, която кълнеше се във вярност?
Къде е тая, за която страдаш?
Неверница оказа се, нали ?
Заслужила ли е твоите сълзи? 
Замисли се ти, 
струва ли си в ада да гориш?

Автор: Б.Димитров