Падаща звезда
731
0
0
Поемаш по пътя,
изпепелен от болката си ,
оставяш огнена диря след себе си,
и накрая остава само прах.
Ти си като падаща звезда,
обикаляща по земята.
Нарани те тя,
чувстваш се толкова слаб.
Обръщаш се,
сякаш търсиш нещо или може би някой?
Тя я няма
свикнал бе ръката ти да държи ,
Довери и се - напусна те!
Дари и своето сърце - тя го унищожи!
Даде и любовта си - тя я изгори!
Сега си сам
в огнения ад който сам си сътвори.
Да страдаш за нея просто забрави,
тя не го заслужава
Поглед в нищото отправен,
между два свята захвърлен.
Бълнуваш в един кошмар на яве,
от който да се събудиш ти желаеш.
Къде е тя?
Онази за която страдаш?
Онази, която с тебе щеше да остава?
Онази, която кълнеше се във вярност?
Къде е тая, за която страдаш?
Неверница оказа се, нали ?
Заслужила ли е твоите сълзи?
Замисли се ти,
струва ли си в ада да гориш?
Автор: Б.Димитров
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Димитров Всички права запазени
