21 июл. 2017 г., 02:08

Падаща звезда

733 0 0

Поемаш по пътя, 
изпепелен от болката си ,
оставяш огнена диря след себе си, 
и накрая остава само прах. 
Ти си като падаща звезда, 
обикаляща по земята.
Нарани те тя, 
чувстваш се толкова слаб.
Обръщаш се, 
сякаш търсиш нещо или може би някой?
Тя я няма  
свикнал бе ръката ти да държи ,
Довери и се - напусна те!
Дари и своето сърце - тя го унищожи!
Даде и любовта си - тя я изгори!
Сега си сам  
в огнения ад който сам си сътвори.
Да страдаш за нея просто забрави, 
тя не го заслужава 
Поглед в нищото отправен, 
между два свята захвърлен. 
Бълнуваш в един кошмар на яве, 
от който да се събудиш ти желаеш. 
Къде е тя?
Онази за която страдаш?
Онази, която с тебе щеше да остава?
Онази, която кълнеше се във вярност?
Къде е тая, за която страдаш?
Неверница оказа се, нали ?
Заслужила ли е твоите сълзи? 
Замисли се ти, 
струва ли си в ада да гориш?


Автор: Б.Димитров

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...