Аз знам, че няма да съм твоя,
живеем във различни светове.
Но всяка нощ напускам своя,
да бъда с теб, за мъничко поне.
От себе си излизам и съм лека,
оставям се на твойте ветрове
по тайнствената ни пътека
долитам – призрачно перце,
а ти ме стопляш със дъха си,
целуваш жадната ми тишина
и се разтапям в мисълта ти –
щастлива, влюбена жена!
© любимка All rights reserved.
дори, когато е от различни светове?
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
