Падаща звезда
Мъглива зимна нощ се спуска
над малкото притихнало градче.
В прегръдката си топла ти ме гушкаш
и малка ставам в твоите ръце.
Усещам как сърцето ми препуска
разпалено от твоята любов.
Поглеждам във очите ти и чувствам,
че ти за мен на всичко си готов.
А устните прошепват мили думи,
затихващи в сребристата мъгла.
Нощта заспива нежна помежду ни,
завита с лъч от падаща звезда.
"Какво си пожела?" - с поглед питаш
и взираш се във звездното небе,
а моите мисли надалеч отлитат,
към бъдеще планувано със теб.
"Едни очи да виждам всяка вечер,
да ме докосват същите ръце
и устните ти нежно да обсипват
с целувки само моето лице.
Уханието твое да усещам,
когато се събуждам сутринта
и твоя кротък глас да чувам,
когато ме завиваш през нощта."
Ти само мой си, чак не ми се вярва!
Обичаш ме. За тебе съм жена.
Ти само мой си,трябва да повярвам,
защото само ти си любовта...
над малкото притихнало градче.
В прегръдката си топла ти ме гушкаш
и малка ставам в твоите ръце.
Усещам как сърцето ми препуска
разпалено от твоята любов.
Поглеждам във очите ти и чувствам,
че ти за мен на всичко си готов.
А устните прошепват мили думи,
затихващи в сребристата мъгла.
Нощта заспива нежна помежду ни,
завита с лъч от падаща звезда.
"Какво си пожела?" - с поглед питаш
и взираш се във звездното небе,
а моите мисли надалеч отлитат,
към бъдеще планувано със теб.
"Едни очи да виждам всяка вечер,
да ме докосват същите ръце
и устните ти нежно да обсипват
с целувки само моето лице.
Уханието твое да усещам,
когато се събуждам сутринта
и твоя кротък глас да чувам,
когато ме завиваш през нощта."
Ти само мой си, чак не ми се вярва!
Обичаш ме. За тебе съм жена.
Ти само мой си,трябва да повярвам,
защото само ти си любовта...
© Теодора Стефчева All rights reserved.
