Падение
На 18.03.2010 г. в гр. Троян мъж прави пълни самопризнания за бруталното
убиийство на съпругата си, извършено три дни по-рано. Тези стихове са израз на моята
съпричастност към незаслужената болка на сина им - мой бивш съученик и приятел.
Благодаря на всеки, който отдели от времето си да прочете това.
Какво си сторил? В кръв
позната са ръцете ти облени.
Нима пред Адската врата
изправиха те мисли покварени?
Не бе ли твоя тази плът,
що пред теб разкъсана лежи?
(А може би това е същността ти,
забравила човешкия си път?)
У теб не търся покаяние
(никога не ще намеря, знам).
На спомена да гниеш в мрака -
това е твойто наказание!
И нека да гори душата ти,
що сам изпрати във забвение!
Нека бъде кървавото острие
паметник на твоето падение!
© Александър All rights reserved.
