Падение
На 18.03.2010 г. в гр. Троян мъж прави пълни самопризнания за бруталното
убиийство на съпругата си, извършено три дни по-рано. Тези стихове са израз на моята
съпричастност към незаслужената болка на сина им - мой бивш съученик и приятел.
Благодаря на всеки, който отдели от времето си да прочете това.
Какво си сторил? В кръв
позната са ръцете ти облени.
Нима пред Адската врата
изправиха те мисли покварени?
Не бе ли твоя тази плът,
що пред теб разкъсана лежи?
(А може би това е същността ти,
забравила човешкия си път?)
У теб не търся покаяние
(никога не ще намеря, знам).
На спомена да гниеш в мрака -
това е твойто наказание!
И нека да гори душата ти,
що сам изпрати във забвение!
Нека бъде кървавото острие
паметник на твоето падение!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
