30.03.2010 г., 19:25

Падение

795 0 8

   На 18.03.2010 г. в гр. Троян мъж прави пълни самопризнания за бруталното
убиийство на съпругата си, извършено три дни по-рано. Тези стихове са израз на моята
съпричастност към незаслужената болка на сина им - мой бивш съученик и приятел.
   Благодаря на всеки, който отдели от времето си да прочете това.


Какво си сторил? В кръв
позната са ръцете ти облени.
Нима пред Адската врата
изправиха те мисли покварени?

Не бе ли твоя тази плът,
що пред теб разкъсана лежи?
(А може би това е същността ти,
забравила човешкия си път?)

У теб не търся покаяние
(никога не ще намеря, знам).
На спомена да гниеш в мрака -
това е твойто наказание!

И нека да гори душата ти,
що сам изпрати във забвение!
Нека бъде кървавото острие
паметник на твоето падение!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...