.
Винаги си мислих че мога още и още…
все си мислех че мога да преживея още и още по-силно…
С годините започвах да се страхувам от болката, да ме плаши все повече, да ме променя, да ми поглъща същноста, да губя все повече от себе си.
И се изгубих.
Загубих себе си.
Понякога ми е много мъчно за мене си.
Плача тихо, понякога крещя и плача с глас за себе си.
И всичко сама причиних си.
И с помощна на една две истински любови.
Мъчно ми е да.. мъчно ми е защото знам че имам нужда да обичам.
Имам нужда да обичам куче. ...