Сълзи стичат се една след друга,
всяка своята история носи
и нима е толкоз грешна,
че бавно стича се по нечие лице.
Предаде я съдбата тъй сурова,
остана си сълзата
спътница в нечий живот,
макар и силна... тихо, плахо страда.
Отронила се млада,
за грешките що видяли са очите,
за копнежите що поискало е сърцето,
тъй чиста тя е, прозорец в душите, ...