Като скрития кадър в бездарен монтаж,
се намести неканен, обяви се за страж.
Преобърна двореца с краката нагоре,
не намери кралица, но тръгна доволен.
Натовари на коня красива слугиня –
явно няма кралици, но има робини.
Без наченки на класа, ловят сетивата –
всяка има по нещо „да храни душата“.
Вечер никой не търси тиара с обноски –
ти си мъж, тя е мацка – нататък е просто.
Като тайния шифър в брилянтни витражи,
чакат много кралици, но скрити от пажа.
© Богдана Калъчева All rights reserved.
За едни Живот, за други животец
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
