…пак е септември…
Отново е утро… и пак е септември…
аромат ми наливаш в чаша кафе.
Ръцете ти топли и толкова верни…
Чуваш ли? Още пее лятно щурче.
А вече е есен, дори във очите ни…
Дълбока черта, беляза чело́то ти.
Бяха руси… побелели косите ми,
животът остави следи от длетото.
Имахме бури и затишия нежни,
до теб остарявам, младостта е във нас.
Праведни, по човешки сме грешни…
Пътят ни труден е, любовта е компас.
Имаме дом. И уюта на тихи Вселени,
пожълтели листа и щурчова песен.
Очите ни светли... Пак е септември…
Сезонът, на нашата пролет и есен…
Посветено...
