Пак мълчиш
... И пак мълчиш в тиха болка,
разкъсван от душевен мазохизъм,
но завръщаш се отново и отново,
изпълнен с любовен оптимизъм!!!
Прощавай, обичай и раздавай,
любовта си безусловна,
не предавай!!!
... И пак мълчиш в тиха болка,
разкъсван от душевен мазохизъм,
но завръщаш се отново и отново,
изпълнен с любовен оптимизъм!!!
Прощавай, обичай и раздавай,
любовта си безусловна,
не предавай!!!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....