Пак под брезата

Sep 4, 2009, 11:38 PM

Poetry » Love

659 0 0

Пореден ден отива си
и приканва тъмнината,
а ти ревеш, сама си
и пронизваш тишината.
Прободно с твоя рев
във мрачна нощ се будя
и сякаш викаш мен -
самотата да прокудя.
Но по зова ти щом потегля,
незнаен глас ме спира,
назад със сила ме притегля
и нож в гърдите ми опира. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Пак под брезата

Want to read more?

Random works