Пак под брезата
828
0
0
Пореден ден отива си
и приканва тъмнината,
а ти ревеш, сама си
и пронизваш тишината.
Прободно с твоя рев
във мрачна нощ се будя
и сякаш викаш мен -
самотата да прокудя.
Но по зова ти щом потегля,
незнаен глас ме спира,
назад със сила ме притегля
и нож в гърдите ми опира.
А бленува го душата,
отново да те срещна във нощта
и тъй влюбени пак, под брезата,
да потърсим светлина.
Инак мрак ще е убийствен
по всяко време на деня
и животът ни ще е безсмислен,
щом я няма любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Ганчев Всички права запазени
