Пак под брезата

4.09.2009 г., 23:38 ч.

Поезия » Любовна

683 0 0

Пореден ден отива си
и приканва тъмнината,
а ти ревеш, сама си
и пронизваш тишината.
Прободно с твоя рев
във мрачна нощ се будя
и сякаш викаш мен -
самотата да прокудя.
Но по зова ти щом потегля,
незнаен глас ме спира,
назад със сила ме притегля
и нож в гърдите ми опира. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Белият час
Волност

Отивам си. Затоплих те за малко. Отвън ме чака есенният дъжд. Откраднах си искрица. И запалих дома т...
Глухарче с ангелски криле

Най-тъмно е, преди да си отидеш. Тогава тъмнината няма име. Повдигам се на пръсти да те видя, И проу...
Църква за птици

В руините на мъничко селце, под сянката на стогодишен орех, прегърбена, с набръчкано лице, тъжеше ма...

Още произведения »