Пак се завръщам в Никогея
Отслужвам молебен за душите на мъртвите,
знам че на тях не им е студено, а аз зъзна.
В тунела е мрачно, въпреки че се моля на спомена
и на дивото зло погубило семейството ми,
за малко топлина.
Грешно е дето са дали живот на обречените.
Докога ще мисля за раната
и за хората с тъжни лица,
на които приличам...,
докога студ ще нахлува в мислите ми,
пак вдишвам остри иглички
и тръпки от първия въздух
в дробовете ми, без да го искам...
Спомням си Небесния купол, вика на ангела мой
и смъртоносната болка в очите на Старите
бях уплашено малко момче...
болеше ме
"умирах от болка, за да живея"
ДА...
© Росен Иванов All rights reserved.
