Пак се завръщам в Никогея
Отслужвам молебен за душите на мъртвите,
знам че на тях не им е студено, а аз зъзна.
В тунела е мрачно, въпреки че се моля на спомена
и на дивото зло погубило семейството ми,
за малко топлина.
Грешно е дето са дали живот на обречените.
Докога ще мисля за раната
и за хората с тъжни лица,
на които приличам...,
докога студ ще нахлува в мислите ми,
пак вдишвам остри иглички
и тръпки от първия въздух
в дробовете ми, без да го искам...
Спомням си Небесния купол, вика на ангела мой
и смъртоносната болка в очите на Старите
бях уплашено малко момче...
болеше ме
"умирах от болка, за да живея"
ДА...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Иванов Всички права запазени
