Пак за поетите
Сред хората, поетите били същи херувими,
с прозренията за същността ни непонятна,
с патосa в стиха - белега на дух непримирим,
с усет за безсмъртие след битие превратно.
Така изкушените за талантливите редяли
- божествен e талантът за мереното слово...
А останалите без Ерато как ли са живяли?
- питал съм смирено, питам вас сега отново.
Отговори няма за ушите простосмъртни,
от памтивек света е от дяволи устроен,
чуваме догадки или лъжи изкусни,
а истината е отвъд зад тамяна упокоен.
Сякаш нишката на мисълта си губя тук,
за света като лаик не бива да говоря,
какво видях ще ви разкажа... и не напук,
с просветени нито искам, нито пък ще споря.
Живеем от неотдавна в компютърния век,
седиш на топло, или прохладно- както го обичаш,
рееш се из Нет-а през безброй екрани в полет лек,
филми, стоки - ех, живот... на цветни сънища прилича.
В сайт за поезия, не помня, домашна... или футуристична,
се блъскаха като козли на мост поети неизвестни,
така се бяха вдали в битката поредна и епична,
че коментарите им бяха от стиха по-интересни.
Каква недоправена чорба от увяхнал праз и лук,
накълцани надве-натри, дори за сол идея няма!
И в поезия любовна?! Ей там е плод и зеленчук…
а с метафорките знай, съчинил си криптограма.
По жицата, кастилски бик с очи от ярост зачервени,
пардон, авторът, разтреперан си наля ракия тройна,
изпи я жадно. Сега ще ги нахраня жалките бушмени,
с мен ще се задяват, критика ще пишат недостойна.
Първо изтрезней, после прочети и чак тогава ти пиши!
- не даде път на бурята изначално пета степен,
оттатък жицата, вместо съвета му да прочете и замълчи,
продължава другият сякаш е от мисия обсебен.
Драги,ти просто си един паун и стиха с мъниста кичиш!
В сайта за поет ли с тази плява днес се издокара?
Автора, не можа и секунда добрия тон да продължи,
стрелна се връз клавиатурата като експрес на малка гара.
А ти, да знаеш, си един цървул неравноделен!
- той имаше таланта думи всякакви да съешава,
ако бяха животинки светът ни да е пренаселен.
И твоят буламач претенциозен за ядене не става!
Тогава появи се рефера... или се казваше редактор?!
Момчета, вие пак ли с крясък вдигате тиража,
знаете, че тук си има правилник и пътни знаци,
ако не спрете на часа, сурово аз ще ви накажа!
Днес и поетите са като останалите луди,
те по-художествено лудостта си проявяват,
неизкушеният човек дълго за думите се чуди,
а поета дори в съня щуротиите не го оставят.
© Запрян Колев All rights reserved.
За Теб! И поздрав най-сърдечен!
