Пакостливо поднесена стръв
Свободата е гладкият път,
който често не води доникъде.
Но, когато невинните спят,
с боен вик във съня им прониква.
Тя е слънчево-скапан следобед
и предлага подпухнала дрямка.
Моделира пречупени кръстове
в осветената част на тавана.
"Свободата" мирише на гнило,
на загърбени слънчеви залези.
На изконния страх от венчило
и на болната страст към отпадъци.
Тя е гола, отказана плът,
тя е нечие щастие срутено.
Пакостливо поднесена стръв
със забита във куките мъка.
Ненаситно желае Набоков
да ѝ шепне за малки Лолити.
И (избягвайки пътя на злото)
да разбърква пригладени плитки.
Свободата ли?! Лъскав намордник
от грижливо подбрани привички.
Но последната дупка е хлабава...
Нея всеки различно я иска.
© Ирина Колева All rights reserved.
