Удавих се в лилàвото ти мълчание.
Прегорях под погледа ти ултрамаринен.
Опитах се да отгатна оранжевите ти мисли.
Прегръдката ти бе тревисто-зелена.
Уханието - наситено бяло.
Дъхът - с цвят на старо злато.
Превърнах се в палитра цялата.
А любовта избираше боите.
И нарисува най-прекрасната картина.
Нашето дете.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
