Удавих се в лилàвото ти мълчание.
Прегорях под погледа ти ултрамаринен.
Опитах се да отгатна оранжевите ти мисли.
Прегръдката ти бе тревисто-зелена.
Уханието - наситено бяло.
Дъхът - с цвят на старо злато.
Превърнах се в палитра цялата.
А любовта избираше боите.
И нарисува най-прекрасната картина.
Нашето дете.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
