Живеем в тоя малък, сладък свят,
безмълвно дишаме и ето пак
сме безсловесни в тоз памучен опиат.
А да виждаме не знаем как...
И всеки как мисли си, че страда,
и че само за него правда няма.
А хора има с болка на сърцето,
изрисувана с на мъката перцето.
И попива тушът черен с тон лила,
а перцето превръща се в пила,
дето бавничко изпилва нечии крила.
И изтънели, наранени падат те, ...