TotalEclipse
45 results
Колко пъти искаш да ти кажа,
че съм паднала по теб?
И с колко жестове да ти докажа,
че с моя интерес отдавна си проклет?
Защо ти трябва да го правя - ...
  663 
Покрий се с булото ръждясало
на мрачни и кафяви дни,
завий се с наметалото мухлясало
и назад в бъдещото си върви.
По улици и тихи пътеки, ...
  595 
Изскърцва тъжно дървеният под
под леките ми плахи стъпки
и хладен вятър вее от отворения вход,
от въздуха прашен поемам тежки глътки.
Краката ми из къщата ме водят все напред, ...
  715 
Да те нарека любов...
невярно ще да е!
Да те нарека живот?
Не, ти си природно бедствие.
Да те нарека безумна обич, ...
  822 
Ти знаеш ли денем как страшно се боря,
след битка как обърсвам кървавий пот
и как безсилна на колене падам и се моля
утрешната схватка да скончи тоз живот!
Ти не знаеш за кръвта, която блика ...
  715 
  1404 
  896 
Не те излъгах, че животът ми ще свърши -
там, дето свършва любовта ни само наша.
Не те излъгах, че душата ми ще се прекърши
от вятър силен и от буря хладна, страшна.
"Но ти си жива, хайде стига" - ще се усмихнеш със насмешка ...
  727 
Кажи ми, съдба, моето слънце къде е?
Кажи ми, любов,защото сърцето ми тлее?
Кажи ми, страст, обича ли някоя друга сега;
кажи ми, живот, къде попиля се за мене светът?
Издайте ми, облаци тежки и сиви, ...
  888 
За една отминала раздяла... за повторението ù и за надеждата, че съдбата е достатъчно жестока да те върне при мен...
Там, където е текла вода, пак ще тече,
там, където кръвта се е съсирвала, пак ще има рана.
Там, където има склон, гравитацията надолу винаги ще те влече.
Там, където има страст, там и ...
  727 
Щом клепките склопят се, идваш ти отново,
идваш и насън целуваш устните със сладката отрова,
дето давал си ми я с години, без да знаеш
колко много щастие, но и болка причиняваш.
Щом отпусна тялото си уморено, идваш, за да ме прегърнеш, ...
  678 
Прости ми, че вишната цъфна твърде късно
тази година...
И че листенцата си отидоха твърде бързо,
и че пролетта късна така незабелязано отмина.
Прости, че птиците изкълваха вишните през лятото, ...
  676 
Спасително въже. Виж, кърви душата нематериална...
Нощта ни е последна, но не и прощална...
Виж, гърчи се съществото у мен...
последната нощ ще се стопи в пореден ден...
Намерих си въже, за да се хвана. ...
  877 
Охолен живот живея -
да съм силна не умея.
И затова луксозно преживявам,
да плача често си позволявам.
Лукс си е да падаш и на колене, ...
  659 
Нека минават покрай и през мен разни видения - честно казано отдавна не им обръщам внимание. Нека. Нека. Бих искала пак да чувам разни странни гласове в главата си, защото казват страшни истини. Ама наистина страшни. За ония, дето не биха могли да ги разберат и понесат. Ама аз си ги разбирам. Нали с ...
  1791 
Няма тишина, която да не се опитвала да убие звука.
Няма мрак, който да не е на светлината дете.
Няма живот без мисълта за смъртта,
няма съществуване за мене без тебе.
И докато шумът на тишината стене без глас, ...
  1366 
Judas Priest - Close to you
So many years that we were one
So many things we've done
The memories alive
But most of me has died ...
  1942 
Пътят към Ада
Раждам се и вече съм на колела,
с плач посрещнала света.
Раждам се и трудно бих могла
да избягам от греха. ...
  684 
Трябва ми една китара,
за да тлее в ръцете ми.
Нужно ми е огъня да запаля,
за да стопли сърцето ми.
Искам букет от звезди ...
  720 
Танцувам с спомени от паяжина нежна,
танцувам сред вълни от музика безбрежна.
Танцувам, без стъпките да зная.
Танцувам и за теб мечтая.
Танцувам сред цветя, изсъхнали отдавна, ...
  800 
Умира с писък никотинов последната цигара.
Далеч от спомена ú бе заръчано да ме откара.
И без да усетя заръката си бе изпълнила.
Главата ми с дим бе запълнила.
Но бавно пушекът сив бяга от мен ...
  758 
Краката ми са отделна единица от тялото,
бягат към теб, откъсват се от цялото.
Умът ми е заключен в клетка,
в плен е на любовна плетка.
Не се отдалечавай нито за ден! ...
  635 
Спиш ли вече,
пластелиново човече?
Сънуваш ли, че вече
си някъде далече?
Сънуваш ли мрак, ...
  620 
На патриарха или попа,
май че бе едно и също,
закъснението пак ни е присъщо,
а трамвай по линията тропа.
В младо утро ще е тази среща. ...
  740 
Някога опитвал ли си да ме разбереш?
Все викаш и мечтите ми дереш.
Някога врата към мен опитвал ли си да отключиш?
НЕ! По-лесно е, че съм лоша да заключиш!
Дисекция на чувствата ми правил ли си, ...
  681 
След теб над болката имам авторски права.
Исках да те уловя, но май аз се превърнах в стръвта...
Капчици кръв оставях по снега,
в жалък опит любовта ти да заловя.
Иглички нареждах по паркета, да се набодеш, ...
  699 
Обещай ми, приятелство, да ме водиш за ръка,
обещай ми да ме дръпнеш, когато тънкия лед стане вода.
Обещай ми, любов, да не избождаш очите ми отново.
Обещай ми, моля те, сърцето ми да не от олово.
Обещай ми, приятелко, да слушаш моята музика и когато мен ме няма! ...
  861 
И нека струните и жиците
със звън метален завалят,
по плексигласа палки да звънят!
Нима не си мечтаеш такъв да е светът?
Дъжд от ноти разбунтувани навън, ...
  633 
Тик-так... тик-так...
къде се губиш пак?
Часовникът ти май е спрял,
за чувства пак си закъснял.
Там и тук, тук и там... ...
  740 
Потърси светлина в угаснала свещ!
Потърси топлина в зиммната скреж!
Намери любовта в свят от изсъхнала страст!
Намери природата в мъртъв храст!
Скрий душата си, за да я потърся, ...
  647 
Още виждам света през детските очи,
още градя деня си на хвъркати мечти.
Зид подир зид от стъклени тухли, стена
подир стена, по детски изградих си света.
Мисля си още, че перфектни няма по природа, ...
  679 
Светлините последни нека угаснат...
сънища зловещи нека в реалност прераснат!
Лампите с длани троша, пръскат се черни стъкла.
И идва реален страхът, срещу който ще се каля!
Малко по малко времето ми изтича. ...
  678 
Да, аз съм торнадо,
унищожавам без право!
Да, аз съм светкавица,
бурканче с гняв на сива лавица!
Да, аз съм чувство, природно бедствие! ...
  807 
Кой от сърце има нужда,
щом сърцето бива често разбито?
Как обичаш, щом любовта ти е чужда,
щом чувството ти е четвъртито?
Как да се примириш с емоция "втора ръка", ...
  748 
Точно там, зад нежното лице,
някой крие тайните и с мърляви ръце.
Точно там, зад суровата фасада,
нейното сърце се гърчи, страда.
Полагам в сън оръжията си, ...
  673 
Ангелите бяха основно виновни
да хванеш изстиналата ми ръка,
когато потъвах във води отровни.
Рай ли бе, или земна душа?
Ангел бе ти - да ме превеждаш, ...
  596 
Пътищата много не съм извървяла,
гледки много не съм пресъздала.
Ходя, стъпвам в стъклени пантофки,
улици, играещи комични постановки.
Зад ъгъла продават ми лъжи, ...
  678 
Нима възможно е да си червено?
Нима да си открита ти е позволено?
Нима блянът на червените листа
е цинобър в твоята душа?
Ръмят мечти, идеи в червено. ...
  627 
Дали ще съм безгласна, ако кажа,
че герои съществуват.
Дали скрити в нас или просто...
наяве в нечие наскърбено лице...
Вървиш улиците на живота си ...
  599 
От много време мечтите не валят,
живея в свой измислен, бездушевен свят.
От много време без крила е моята душа,
загубих силата да виждам малките неща.
Без тебе шепна, че добре съм, ...
  1265 
Random works
: ??:??