Моите спомени горчат... Нося ги през годините.
Събрани внимателно. Пазя ги. В пукната стомна.
Ако случайно я счупя - ще прелеят дори океаните.
Как ли побрах ги?! И то само в един съд, от глина!
С червения восък на сълзите ми, запечатана.
Пазя стомната. Отлежават. Утаява горчилката.
"Да се превърнат в Амброзията - Божествена!"
Заклинам! И тази Магия да сътвори Панацеята!
Моето "вино" в стомната не е кехлибарено...
И на вкус - никак не е сладко, нито нектарено.
Ако отпия - дъх на бадеми ще целува устните.
Горчива отрова. И като цианкалий са капките. ...