Парадът на смъртта
ПАРАДЪТ НА СМЪРТТА
Това не е приказка за прекрасния свят.
Това е просто химнът на един кървав парад...
Не го знаеш, нали? Всяка нощ под мъглите
пирува злобата и мачка душите,
а по зида остават кървави следи
от невинните... А ако сред тях беше ти?
Но ти спиш и сънуваш летни цветя...
А там, край сивите стени на нощта
умира някой, с нечута молба на уста...
И алени знаци оставя в прахта...
Но ти спиш. Усмихваш се нежно насън,
а болезнен спектакъл се играе отвън...
Две кървави кукли се бият без звук,
едната се чупи. Смъртта бие с тежкия чук
и умираме - всички!! Край локви, хладни стени,
легиони души, изоставени сами.
Легиони, избрани за мъки и смърт.
Парадът на насилието стъпка нашия път.
Умираме - нечестно. И един по един.
Покрити не с рози, а с рани и дим.
Най-невинните, с най-сляпа вяра в света...
Защо ни я изтръгнаха точно така???
Събуди се от съня за прекрасния свят!
Край тебе, във мрака, е нашият ад!
Докосни ни без страх, със гола ръка
и ще застанем с теб срещу Парада на смъртта!!
Това не е приказка за прекрасния свят.
Това е просто химнът на един кървав парад...
Не го знаеш, нали? Всяка нощ под мъглите
пирува злобата и мачка душите,
а по зида остават кървави следи
от невинните... А ако сред тях беше ти?
Но ти спиш и сънуваш летни цветя...
А там, край сивите стени на нощта
умира някой, с нечута молба на уста...
И алени знаци оставя в прахта...
Но ти спиш. Усмихваш се нежно насън,
а болезнен спектакъл се играе отвън...
Две кървави кукли се бият без звук,
едната се чупи. Смъртта бие с тежкия чук
и умираме - всички!! Край локви, хладни стени,
легиони души, изоставени сами.
Легиони, избрани за мъки и смърт.
Парадът на насилието стъпка нашия път.
Умираме - нечестно. И един по един.
Покрити не с рози, а с рани и дим.
Най-невинните, с най-сляпа вяра в света...
Защо ни я изтръгнаха точно така???
Събуди се от съня за прекрасния свят!
Край тебе, във мрака, е нашият ад!
Докосни ни без страх, със гола ръка
и ще застанем с теб срещу Парада на смъртта!!
© Ади Стоянова All rights reserved.
