Парчета от душите ни
ПАРЧЕТА ОТ ДУШИТЕ НИ
Не ме накъсвай... аз не те съшивам
от думите... написани в нощта,
избягаха... преди да се опием,
просмукаха се... в нечия сълза.
Не ме поисквай... аз не те отхвърлям,
като идейност във съзнанието попил си,
от остър вик... почувствах вцепенение,
миражите... загърбил си, убил си.
Не ме сънувай... аз не те забравям,
че като белег стар стоиш ми до сърцето,
във лявата половина... на душата,
рисковано е... чувството отнето.
Не ме погубвай... аз не те създавам,
разплащай сметките... със някой друг,
порязвай се на погледи измамни,
завързвай се... аз бях дотук...
И тясно ми е... тялото за тебе
и кожата... я сменям постоянно
в отсянката на нещо... неродено,
бавно се превръщам в Пепелянка.
Не ме извиквай... чувам те идеално,
забрави ли на нотите душата,
воала... на насеченото цяло,
дамгоса ни... стихът е вид отплата.
© Силвия All rights reserved.
