Защо те пускам... пáри те вина.
Държа се, подозираш, нетипично.
Обърна се монетата — тура.
С ези тъй предвидимо бях логична.
Не плача скришом. Подкъсих коси.
Зазяпана притичвам през просото.
Говориш си: Тя вече прекали.
Дали до мен потропва на хорото?
И стъпката дали ще ми спори,
докато други стискат ѝ ръката?
Преди и аз умувах до зори,
а денем го раздавах най-сърцата. ...