ПАРК
За тебе, парк обични мой, красив,
аз време винаги отделям.
Със теб зелен, спокоен, мълчалив,
обичам мисли да споделям.
Сега си с липов мирис ти залян,
цъфтят и твоите липички,
но тъжен си, от болка обладан -
с клони прекършени са всички.
Кои ли бяха тези сили зли,
връз теб кат вихри връхлетели?
За радости създаден, пък беди ...