29 июн. 2012 г., 23:33
ПАРК
За тебе, парк обични мой, красив,
аз време винаги отделям.
Със теб зелен, спокоен, мълчалив,
обичам мисли да споделям.
Сега си с липов мирис ти залян,
цъфтят и твоите липички,
но тъжен си, от болка обладан -
с клони прекършени са всички.
Кои ли бяха тези сили зли,
връз теб кат вихри връхлетели?
За радости създаден, пък беди ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация