Първата стъпчица към смелост
Тук всичко е потънало в забрава,
и притокът на кръв не ми достига.
Когато тръгна – също го изстрада
сърцето ми – тъгата ми намигна.
Сковава се нощта недоверчива
след сенките на стъпките ти тихи.
Една сълза в очи ми изниква,
и тя изрече: „Няма те – простих ти.“
Но аз, нали, говоря с недомлъвки,
така че в теб тъгата да разсея.
Сега ще ме боли и без преструвки,
нататък продължавам да живея!
Във сънищата тихо се прокрадвай,
и там търси ме – там ще ме намериш.
А аз ще тъна всячески в забрава
до първата ти стъпчица към смелост.
© Виктория Тасева All rights reserved. ✍️ No AI Used
