Sep 5, 2007, 11:00 PM

Патетично

  Poetry
1.2K 0 14

Да сричам римите си мога
и мога да ги изкрещя,
но глухият е глух, за Бога
и тих за него е света.


Вселена исках да покажа,
галактика от светове,
но май говоря на прокажен
в атол заточен, сред море.


Реших да пиша на хартия.
Така поне ще прочете,
но сляп оказа се горкия.
А аз пък... неразбран поет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хухавел Кайлъшки All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...