Патетично

Poesía

1.2K 0 14

Да сричам римите си мога
и мога да ги изкрещя,
но глухият е глух, за Бога
и тих за него е света.

Вселена исках да покажа,
галактика от светове,
но май говоря на прокажен
в атол заточен, сред море.

Реших да пиша на хартия.
Така поне ще прочете,
но сляп оказа се горкия.
А аз пък... неразбран поет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

Как съм изпуснала този хубав стих!-
но глухият е глух, за Бога-
и тих за него е света.
Прекрасно . С обич.

2007-09-23T13:24:48+03:00
mili4ka_ (Милица Игнатова)

Хубав стих

2007-09-06T20:09:04+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

И аз също те поздравявам!!!

2007-09-06T19:48:08+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Поетите винаги са неразбрани.
Ти пиши, пък ако е глух ще го прочете!
Поздрави!

2007-09-06T19:45:04+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Който разбрал, разбрал!!!
Поздрав, Хипо!
Много сетивен стих!

2007-09-06T12:13:31+03:00