Патриотична дилема
Р.Д.
Какво ще кажеш, днеска с теб двамина
Да поразнищим следната дилема:
За българи живеещи в чужбина,
а бъркащи се в нашите проблеми?
М.А.
Това е тема интересна.
Живот и работа в чужбина,
нека да ни бъде ясно,
една злочеста е съдбина.
Р.Д.
Безспорно, аз ти вярвам, щом го казваш...
Но друга мисълта ми беше тука-
Намерят ли трибуна се изказват,
че нямало в България сполука!
М.А.
Попресолена гозбата е малко.
Сполука е възможна и в България.
Но мисля, че за всички ни е жалко,
че в страната ни командва мафия.
Р.Д.
Тя, мафията, тук е от години...,
но ние сме виновни, че я има!
Очите ни-в "прехвалена" чужбина,
Устите-пълни с хленчене, за трима!
М.А.
Къде видя да хленчат „чужденците“?
Това са хора живеещи със хъс.
И Ботев, Каравелов били са „чужденци“! Те
трябва ли да са забравени от нас?!
Р.Д.
Не хленчат "чужденците", хленчим ние
и ние сме забравените тука...
Не Ботев в гурбетчиите се крие,
а див мерак за лесничка сполука!
М.А.
Виновни ли са те, че ние хленчим?
Те трупат знания и опит сред света,
а ние тук за интереса си нехаем,
плюем нахъсените за победа.
Р.Д
Виновни-не, но псевдопатриоти...
Направили са избора си-значи
За дремещите тука идиоти
С фалшиви сълзи нека да не плачат!
М.А.
Как така реши, че всички са еднакви?
Едни са патриоти, други пък не са.
Хората навсякъде са всякакви.
Наще "патрЕоти" родолюбци ли са?
Р.Д.
Перфектно по чужбина се живее,
Така поне твърдят, докат са там.
Ако се върнат - друга песен пеят,
че роби без пари били...за срам...
М.А.
Комуто се работи - няма грижи.
По-лесен е животът там - така е.
Редът, обаче, всичко туй държи.
Без ред, уви, страната ни сега е.
Р.Д.
За ред са нужни труд и много мисъл.
Не става с гурбетчийска, тежка драма...
В Родината си нека търсим смисъл!
На мястото тежи си всеки камък!
М.А.
Ний камъни не сме, а просто хора
и винаги един от друг се учим.
Проблемът наш се вижда най-добре,
когато отдалече се погледне!
Р.Д.
Проблемът е голям, отвред се вижда,
уви, но само с гледане не става...
Фалшивата загриженост обижда...
Проблемите на място се решават!
Росица Димитрова
Минко Андонов
© Минко Андонов All rights reserved.
... Минко, аз съм фен на черния хумор, но когато темата е сериозна бих казала и сериозно няколко думи. Между гражданство и гурбетчийство има разлики. Но и в двата случая, човек е там, където е сърцето му, защото това е истинският дом. Историята е съхранила факти, когато българщината се е запазил по-добре от българи, които са извън страната. И за други националности важи. Може би затова са били там, където е трябвало да бъдат, кой знае?! А перфекно място няма- има място където си плащаш данъците и "си гледаш работата". Относно камъните дето тежат на мястото - аз понякога ги прескачам, ако са толкова големи че няма как да ги преместя, но това е друга история 