Паяжина с бодли.
Души от видение.
Кристална магия обхожда тялото ми.
Нощ е, а аз треперя по теб.
Залезът ме преследваше тихо.
Открадна лъчите ми от теб.
Едно сърце се е разтворило за теб.
Но аз съм приказна фея.
Разтварям се в дъжда.
Докосвам те като мече.
С крилца ме гониш.
Ти си моята скрита сянка.
Моят вечен дим.
Изгарям по теб.
Частица от мен попадна в теб...
Посвещавам това стихче на приятеля ми
© Десислава Танева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
И аз като Маги помислих, че е хумористично, но...