Пазачът на Земята
Пазачът на Земята
Пазачът бди. И броди по Земята.
Той няма дом – скиталческа съдба.
Над всяка бездна, мостове съгражда.
Тежи умората, приведен е гърба.
Върви без път, но пътища проправя,
говори си с гората и с дъжда.
А корените мъртви преболява,
превръщайки смъртта им във цветя.
Пазачът бди. В Земята се заслушва.
Тупти отвътре нейното сърце.
Пулсира в изначален влюбен устрем,
под марша на човешките нозе.
Боли я много. Хората са слепи,
не пазят своя поднебесен дом.
(Нима от пепел се възражда Вечност?)
Пазачът бди за всеки земен стон.
И идва във съня ни, и ни буди.
Обича силно майката Земя.
Погубим ли я, губи смисъл утре.
Пазачът бди. Чуй своята душа!
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
