Пази ме от чужди очи,
които надничат в душата ми
и карат я пак да мълчи,
когато са слети телата ни.
Пази ме от чужди ръце,
ръце на далечни мечтатели,
които извайват сърце
и после зоват се създатели.
Пази ме от чужди уста,
изричащи моите истини,
че техните думи в нощта
се смеят, от болка пречистени.
Пази ме, те знаят, че ти
си до мен, макар и безсилен.
Пази ме, защото боли
от чуждите тебе да взимам.
© Ивелина Димитрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
