Пази ме от чужди очи,
които надничат в душата ми
и карат я пак да мълчи,
когато са слети телата ни.
Пази ме от чужди ръце,
ръце на далечни мечтатели,
които извайват сърце
и после зоват се създатели.
Пази ме от чужди уста,
изричащи моите истини,
че техните думи в нощта
се смеят, от болка пречистени.
Пази ме, те знаят, че ти
си до мен, макар и безсилен.
Пази ме, защото боли
от чуждите тебе да взимам.
© Ивелина Димитрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
