На моя приятел Ненко - жив будител народен!

                        Пази си Душата своя        

            Уважаеми Ненко, Приятелю наш,

в ден, дето ти плодове от труда си събираш,

дето ти хора благодарности носят,

ден, дето душа ти назад се връща с години,

ден, дето ти нещо гърлото здраво стяга...

... помислих малко и ето прибавям и аз редовете:

            Всичко отминава,

казал един мъдрец древен!

            Всичкото остава,

би казал един някой земен!

И прав е мъдрецът,

и земният, дето го няма :

                        Всичкото остава,

                        всичко предстои,

                        колкото и много

                        в миналото вече

                        да е отишло.

Само човекът от нищото сам иде

и в нищото сам пак си отива.

Остава му пътят земен,

и само спомен за него.

Остава, но не на него,

остава на тези след него!

            Реда си да иска да промени не може,

            реда, що му дава и го следи дедо Боже,

            не мож` преподреди съдба си,

            не можеш прероди душа си!

Остава му тук да живява,

тук и сега да бъде,

тук и сега да избира!

Тук и сега да пропуска!

            Тук и сега да мъдрува!

            Защото тук и сега изповядва

една философия стара -

                        Господи,

                                   дай ми воля да свърша

                                   това, дето го мога.

            Господи,

                        дай ми смирение

                        пред това, дето не мога и,

Господи,

            дай ми мъдрост

            да различа тези двете!

Мисля си,

            сила в душата

            е человеку потребна,

мисля си,

            разум с главата да си човекът загребва

            кога смело плува, плува, в морето съдбовно.

Това е, тъкмо, морето,

            що всички човеци пълнят

            с това, дето пропускат,

                        пропускат, докат` са живи,

                        пропускат живи да свършат,

                        да свършат онова, дет` са длъжни

                        на майка, на брат, на сестра си,

                        на рожба, на дом, на баща си,

            -  на всичките люде живи!

Такъв е човекът!

                        ... и глупав,

            ... и мъдър!

 И...

            - несъгласен с` съдба си!

Всеки има

            нещо, дето го няма,

                        нещо, дето не стига,

                                   нещо, дето го иска,

                                               нещо, дето пропуска,

                                                           нещо, дето не казва!

            Нещо, дето Животът

                        винаги все му отказва!       

Но ти имаш много Нещо,

            дето на хората дал си,

                        дето от себе си късаш,

                        дето душа си изливаш,

и на Живота си земен,

            Ти си цената въздигаш!

И нека години Съдбата

            в Живота твой да прибавя!

И нека ликува душата,

            ликува и Теб да възражда!

От нея всичко зависи, зависило е и вечно пак ще зависи!

            Пази си Душата своя,

            пази си душата, Ненко!

            Пази я, тя още ти трябва,

                        да я на хора раздаваш

                        и с нея хора да радваш!

Ти сила си имаш

да срещнеш,

            да устоиш,

                        да отвърнеш

                                   на удари

                                               тежки съдбовни!

Позволи нам,

            които те знаем кой си,

                        да бъдем в това най-точни,

                                   желаем да бъдеш все този,

                                               какъвто те знаем, че бил си!!!

София,  31 октомври 2009 година

                                               От нас, всичките ти приятели